ГЛАУКОМИ
Второ преработено и допълнено издание

ISBN-10: 954-449-286-0
ISBN-13: 978-954-449-286-1
Мека корица
Обем: 244 стр.

По данни на Европейската глаукомна общност (European Glaucoma Society
/EGS/, Дубровник, 2006) глаукомата заема второ място като причина за необратима слепота в Европа. Засяга 1,9% от населението над 40-годишна възраст, 50-59% от болните с глаукома са недиагностицирани, 50% от лекуваните нямат глаукома, повече от 50% от пациентите не спазват стриктно предписаното от лекаря лечение. Голяма част от пациентите (63%) са с повече от 10 години давност на заболяването и тежки зрително-функционални нарушения при поставяне на диагнозата.Това показва само колко далече сме от ранното диагностициране и своевременно лечение на голяма част от болните. В период от 10 години в Европа едноочна слепота развиват 16%, а двуочна слепота 10% от болните с първична откритоъгълна глаукома (ПОЪГ). В 13% причина за слепотата в Европа е ПОЪГ.
В световен мащаб се предполага (Goldberg*, 2000 г.), че има 98 милиона глаукомноболни. От тях 9,6 милиона са с вторична, а останалите с първична глаукома, от които: 48,1 милиона - с ПОЪГ и 33,1 милиона - със закритоъгълна глаукома (ЗГ). Според други броят на глаукомноболните през 2000 г. е 67 милиона, от които 7 милиона са слепите. Разликата в броя се дължи на различния начин на изчисление. Счита се, че до 2050 г. този брой ще нараства диспропорционално. Quigley*, Broman* (2006) предвиждат болните с глаукома през 2010 г. да са 60,5 милиона, а през 2020 г. - 79,6 милиона, от които двуочно слепи през 2010 г. ще са 8,4 милиона, а през 2020 г. - 11,2 милиона. Основна цел на EGS e да се обединят усилията на всички офталмолози за намаляване на броя на болните, достигащи крайния стадий. Единственото средство за преодоляване на необратимата слепота от глаукома е ранната диагностика и съответно лечение.
В това отношение в последните години има голям напредък. Разшириха се значително нашите познания за патомеханизма на глаукомата. Установи се, че вътреочното налягане (ВОН) не е единствен причи ?нен, а само рисков фактор за възникване на глаукома. В около 30% от болните заболяването е следствие на съдова дисрегулация, вазоспастичен синдром, понижение на диастоличното перфузионно налягане, съдовата циркулация и авторегулационния капацитет, водещи подобно на повишеното ВОН до исхемия и глаукомни промени без повишено ВОН. Изясниха се и редица други важни рискови фактори, които могат да бъдат очни: флуктуации на ВОН, тънка роговица, псевдоексфолиации, хеморагии върху диска на зрителния нерв (ДЗН), CPSD > -4 dB, миопия > 4d, или извъночни: възраст, раса, фамилна обремененост, съдови заболявания.
Обогатиха се познанията във връзка с механизма на увреждане на ДЗН, причините за възникване на апоптоза и евентуални пътища за предотвратяването и`.
Разшириха се значително диагностичните ни познания и възможности във всички направления, свързани с глаукомата, като: изследване на камерен ъгъл освен с гониоскопия и с очна кохерентна томография (Ocular Coherent Tomography /OCT/), ултразвукова биомикроскопия (Ultrasound Biomicroscopy /UBM/). Наред с тометрията по Goldmann се въведоха още безконтактна, пневматична, динамична контурна тонометрия и такава с портативни апланационни и транспалпебрални тонометри. Усъвършенстват се и телеметрични приспособления за самоизмерване на ВОН, включително и вътреочни сензори за денонощно мониториране на ВОН с имплантирана активна микросистема.
Наред с автоматичната компютърна периметрия се въведоха редица периметрични методи за търсене на най-ранни глаукомни увреждания. С най-голямо клинично приложение от тях са късовълнова периметрия и удвояваща честотата технология, търсещи промени в най-ранно увреждащите се магноцелуларни клетки. За изследване на ДЗН и неврофибрилерния слой освен стереофотография се въведоха редица образни технологии като: OCT (Optical Coherence Tomograph), HRT (Heildelberg Retinal Tomograph), SLP (Scanning Laser Polarimetry) GDX/, RTA (Retinal Thickness Analyser) и др. Напредък бележи и генната диагностика с въведени вече тестове за клинично приложение като Ocu Gene test c Myocilin, тест с Optineurin и др. За ранно диагностициране на болестта се създадоха риск калкулатори. Предвиждат се скрининг тестове за рискови групи. В областта на консервативното лечение в последното десетилетие на миналия век навлязоха няколко нови групи лекарствени продукти, обогатяващи значително терапевтичните ни възможности, като: алфа 2 агонисти, карбоанхидразни инхибитори за локално приложение и простагландинови аналози.
Действащи по различни механизми, те, освен за самостоятелно приложение, дават възможност за добри комбинации и продължително успешно консервативно лечение. Усъвършенстваха се възможностите за лазерно лечение като трабекулопластика с аргонов, диоден или селективен лазер, лазерна иридопластика или иридотомия с аргонов или Nd-YAG лазер, циклофотокоагулация и др. В хирургичното лечение се въведоха антиметаболитни средства и освобождаващи шевове за подобряване на резултатите при фистулизиращи интервенции. Като алтернатива на трабекулектомията станаха непенетриращи оперативни интервенции като вискоканалостомия и дълбока склеректомия. Успех бележи и имплантационната хирургия с микроимплантация в Шлемовия канал за подобряване проходимостта му, интервенции с дренажни импланти като Molteno, Krupin, Baerveldt, Ahmed. Въведоха се аспирационни техники при псевдоексфолиативна глаукома и др.
Подобряването на диагностичните и терапевтични възможности при глаукома, както и разширението на познанията в тези области е важна предпоставка за по- успешна борба с болестта и намаляване броя на ослепелите от нея.
Надяваме се и настоящата книга да е помощно средство в тази насока.