 |
Иван
Илиев
Икономическата
интеграция - позитивна сила
ISBN-10:
954-449-280-1
ISBN-13: 978-954-449-280-9
Мека
корица
Обем:124 стр.
Има много правота в представата, че добрата теория
не само ни помага да разберем света, в който живеем, но ни дава
и немалко идеи за бъдещето. От тази позиция съвсем логично не само
от гледна точка на настояще, но и на бъдеще е да се изучава и миналото
- примерно историята на европейската икономическа интеграция, теориите,
осветляващи нейното начално и последващо развитие, имащи отношение
към стратегиите за макрополитически и икономически инженеринг, приложими
от архитектите и изпълнителите на обединението. Така те стават по-малко
непознати и сравнително по-близки за много хора. Не по-малко важно
е да се изследва и реалността около нас, променяща се Европа вследствие
срастването на националните икономически, социални, правови и институционални
системи, очакваната перспектива с нейните характерни особености
и форми. Така от съображения за осмисляне на сложните проблеми на
днешната бързо променяща се икономическа действителност е удачно
да се търсят и представят идеи, съзвучни с нашата съвременност.
Но самата тя, поднасяйки множественост на свидетелствата за динамична
и разширяваща се взаимозависимост на националните системи на страните,
ни ориентира по-скоро към такива важни тенденции в света като регионализацията
и глобализацията. Отговорът на всекидневните стопански въпроси днес
в глобалната епоха се търси в нов формат на икономическото взаимодействие,
залагайки на интегрирането, процес, разполагащ се по цялата планета,
макар и не навсякъде с еднакви темпове и мащаби, създаващ макроизмеренията
на общности от държави, изявяващ се като позитивна сила.
И доколкото се счита, че Западна Европа е люлката на процесите на
международна интеграция в света, че европейците вървят начело по
пътя към новата ера, а междувременно континентът терен, носещ белезите
на стари и нови различия, това несъменно подбужда дълбокия интерес
към значението на Европа, към изминатия от нея път в последните
няколко десетилетия, съпътстван с динамика и непрекъснато променящи
се форми. Европа, центрирана от национални държави, познава мига
на разкъсване на тяхната обвивка, предоставянето на повече власт
на ЕС за сметка на националния им суверенитет. И това се случва
в проект, доброволно обвързващ умножаващ се във времето брой европейски
държави в единна политическа общност, т.е. в условия на интеграция.
Фактът, че интеграцията засяга цели страни, съдби на много народи,
че създава нови икономико-политически пространства, е повод да се
заключи, че става въпрос за исторически процес, т.е. съвкупност
от реални действия в некратки времеви граници, при това управляван
- съзнателен, целенасочен по характер, но обективен от гледна точка
на предпоставящите го условия.
Темата за интеграцията в българската икономическа и обществено-политическа
литература е предмет на изследователски търсения вече няколко десетилетия.
По нея срещаме достатъчно задълбочени изследвания на известни имена
- Т. Владигеров, Евг. Каменов, Л. Георгиев, П. Петков, Ат. Леонидов,
Л. Каракашева, В. Маринов и др. В по-ново време у нас е неизбежна
както еволюцията на възгледите, така и обогатяването на предствата
за европейската интеграция. Това се налага вследствие протичащите
фундаментални промени в Централна и Източна Европа, в целия европейски
регион и света. Не без значение е и подготовката на България за
пълноправно членство в ЕС. И ако ли се спираме на интеграционната
проблематика - като теория и практика, то е, защото само чрез тяхното
познаване можем да формираме реални очаквания и да градим света
на утрешния си ден. Днешният прочит на теорията за регионалната
икономическа интеграция, на опита на Западна Европа и др., най-вече
защото светът е по-различен от преди, е нормално да носи белезите
на свободното, но обективно мислене, на преосмислянето на немалко
оценки, то доказва от дистанцията на времето правотата на либералната
мисъл за невъзможността ефективен интеграционен комплекс да се изгражда
без пазар и пазарен механизъм, както и на дирижистите, че неговото
развитие предполага държавните функции. Проблемът е до техните измерения,
предпочитания, откъдето са и забежките към едностранчивост на позицията.
Познаването на теорията и практиката на интеграционното развитие
е важно за разбирането на сложността и комплексността на процеса.
С благодарност ще бъде приета всяка добронамерена критика, препоръка
и оценка от всеки, проявил интерес към настоящото издание.
Иван Илиев
|
