Стефка Коева

Австрийската икономическа школа

ISBN 954-449-154-6
Мека корица
Обем: 192 стр
Цена: 12 лв

Неотменима част от нормалния интелектуален живот на цивилизованото общество е съхраняването и пренасянето на идеи, съпровождащо съществуването на научните школи във времето. Подобен трансфер между поколенията е особено важен в случаи, когато кратки изблици на оригиналност, дори и гениалност, са последвани от дълги периоди на безплодност и академична посредственост. В своя статия от 1982 г. Лудвиг Лекман излага следните разсъждения относно теоретичната памет на човечеството. "Като поддържа будна мисълта на поколения наред и дава възможност на учените да изследват новите явления през призмата на старите, съхраняването на идеите играе съществена роля в живота на всички теоретични школи за запазване на техните традиции живи" (Lachmann, 1982: 631).

Реконструирането и проучването на богатото австрийско теоретично наследство, сред чиито най-авторитетни представители от втората половина на XX век е и Лекман, е едновременно и изключително интригуваща, и в същото време, пълна с предизвикателства задача. Това е така поради няколко причини.

· Първо, става дума за значително явление в теоретичната икономическа мисъл. Това се потвърждава и от следната оценка на Т. Хачисън, всепризнат авторитет в историята на икономическата мисъл: "Сред многообразните школи, секти, стилове, фракции, групи, движения или тенденции, които са се обособявали или са били обособявани в историята на политическата икономия и икономикса като отличаващи се от главното течение по един или друг важен аспект, може да се каже, че Австрийската школа има най-дълъг живот и... е най-широко представена" (Hutchison, 1988: 7).

· Второ, това е школа, твърде неординерна, едновременно оценявана и като част от централното русло на икономическата неокласика, привнесла в нея важни и съществени понятия, концепции и прозрения, а в други периоди - представляваща част от алтернативите на ортодоксалната теория.

· Трето, пътят на развитие на школата е пълен с превратности, с периоди на възход, последвани от научно заточение, дори забрава, след което идва ново възкресение. Ако способността на една школа да се възражда е доказателство за нейното величие, както счита Шумпетер (Schumpeter, [1943] 1987: 3), то Австрийската школа с основание може да се счита за велика.