Ивона Якимова

Пазарен универсализъм и пазарно разнообразие

Мека корица

ISBN-10: 954-449-278-O
ISBN-13: 978-954-449-278-6
Обем 344 стр.

Новите обществено-икономически реалности в световното развитие през последните две десетилетия на 20. век поставиха сравнителното изучаване на националните и регионални икономики пред сериозни научни предизвикателства. Утвърдената след Втората световна война научна парадигма, която противопоставяше държавите в рамките на две полярни и конфронтиращи се обществено-икономически системи - капитализъм и социализъм, изгуби своята общовалидност след политическите и икономически промени в Централна и Източна Европа от началото на 90-те години и пазарното реформиране на Китай след 80-те години. Изоставен бе подходът на -измите1, който в рамките на няколко десетилетия разглеждаше икономическото развитие като функция на идеологическото надмощие на определени политически доктрини и създаваше условия за алтернативно сравняване в рамките на идеологическите норми - ефективно-неефективно, прогресивно-регресивно и др. "Триумфът на пазара над плана... - пишат в края на 90-те години на 20. век американските икономисти Р. Райт и Р. Роуторн - затвори главата на съществуващото системно разнообразие и откри началото на нов епизод на универсална конвергенция около модела на пазарната икономика".2
Пазарното трансформиране на икономиките от централизирано-административен тип и смяната на политическия монополизъм с принципите на политическата демокрация потвърдиха безалтернативността на пазарния тип икономика като възможната най-ефективна система на развитие в рамките на всеобщата икономическа оскъдност. Възприемането на универсални принципи, регулиращи икономическите връзки в обществото, ориентираха световното икономическо развитие към единен икономически модел - пазарния, в рамките на който всеки регион или национална икономика налага своите конкурентни предимства над останалите чрез процесите на икономическа транснационализация, интеграция и глобализация на националното производство и ресурсите.
Негова съвременна теоретична основа е неокласицизмът, който възроди идеите на класицизма и от началото на 80-те години на миналия век се наложи като официална икономическа философия, върху която се изгражда съвременната политика на световните и регионални икономически организации и национални правителства. Предимството на неокласическата теория почива върху разбирането, че моделът и` за икономическо поведение на човечеството е универсален: хората са рационални в своя избор и преследват своите егоистични интереси по-често и по-усърдно, отколкото груповите или обществените. Пазарите са най-ефективният координационен механизъм в обществото, тъй като чрез цените и конкурентния натиск те ориентират оскъдните ресурси към оптимална производствена употреба, а с това осигуряват на техните собственици най-голяма икономическа изгода и стимули за развитие.