Стефан Вачков, Емилия Спасова, Йордан Йорданов, Любомир Георгиев, Димчо Петров, Атанас Камеларов

В света на модерното банкиране

Предговор
Banking is essential for
a modern economy, banks are not
Бил Гейтс

Пророческа ли е тази легендарна фраза? Категоричен отговор на този въпрос все още не е даден, но името на нейния автор безспорно символизира “бума” в информационните технологии. За никого не е тайна, че без тях нито банкирането, нито банките ще са същите. Промяната в банковото дело обаче няма само информационни измерения. Тя е далеч по-мащабна и радикална. Либерализацията, дерегулирането и глобализацията тласкат критичната маса на основните играчи към невиждани равнища. Вълни от сливания и поглъщания налагат смяна на ролите на глобалната банкова сцена. Под институционалните покриви на банковите корпорации се съвместяват различни манталитети и култури. В рамките на “открити” бизнесархитектури и глобални финансови мрежи довчерашни “смъртни врагове” защитават обща фирмена марка. Новите бизнесмодели стават по-важни от новите продукти. Властта и моралът на големите в бранша се коментират нееднозначно.
“Натискът” на разходите, “ерозиращите” лихвени маржове, стагниращите приходи в отделни бизнессфери, наситените пазари в развитите страни, ограниченият финансов, управленски и информационен потенциал принуждават все повече банки да “изнасят” редица сделки, процеси и функции към специализирани партньори и нови пазари. Всеки, който желае да оцелее и просперира, се фокусира върху своите най-съществени компетенции. Секюритизацията дематериализира финансовите активи и открива нови шансове пред управлението на банковите рискове. В отминаващото време на жестока конкуренция “за всички и за всичко” класически банкови отрасли изживяват своя втори Ренесанс. Високата стандартизация на производството се комбинира успешно с индивидуалния подход в предлагането на продукти и услуги. Нараства комплексността на регулирането и надзора върху банките. Все по-ясно се очертават контурите на паневропейския банков пазар. Централна и Източна Европа се превръщат в арена на остра конкурентна борба за доходоносни инвестиции. Българското банкиране следва глобалните трендове по нови орбити.
Нараства разходното и инвестиционното съзнание на банковите клиенти. Техните високи претенции към качеството на продуктите и на обслужването налагат промени в мисленето и поведението на всички служители - от портиера на входа в кварталния филиал до президента на банковия концерн. Независимо дали ползва консулантска помощ в специално обзаведен уютен офис, контактува със своя банкер по глобалната мрежа или пък “изживява” бъдещата си инвестиция в салона за специални презентации, клиентът е равноправен бизнеспартньор и трябва да се чувства винаги “добре дошъл”.
Банковият бизнес е печеливша комбинация между ключови клиенти и уникални оферти на решения, благодарение на която се създават нарастващи ползи и доходи за широки кръгове заинтересовани лица. С тази аксиома на съвременното организационно структуриране в банките се съобразява и настоящото изследване. То се фокусира върху четири основни сфери, представящи стратегическите приоритети на модерното банкиране. Голяма част от включените в тях сделки и услуги имат същото или сходно целево предназначение и съпоставима процесна организация, но се предлагат на клиенти с различен бизнеспрофил. Това са спестовни, кредитни, разплащателни и инвестиционни продукти, услуги в сферата на кеш-мениджмънта, предложения за структурирано финансиране, глобални и индивидуално адаптирани платформи за управление на активите, базисни и допълнителни услуги на глобално попечителство, предназначени за индивидуални, корпоративни и институционални клиенти. Специално внимание се отделя на услугите за богати лица и фамилии. На тези клиенти с “по-висок” жизнен и социален статус се оферират решения в сферите на финансовото планиране и инвестиционния консултинг, фондови стратегии, варианти на т.нар. филантропско финансиране, банкиране в изкуството и други, които ги “придружават” по целия им жизнен цикъл.
Въпреки широкия си тематичен обхват, тази книга не претендира да покаже всичко от “кухнята на банкерството”, нито пък да налага някакви строги аналитични стандарти. Ако претенциозните читатели намерят поне частично съответствие между изводите в нея и реалностите на “банковата сцена”, авторите ще считат своите изследователски цели за постигнати. Тяхното участие в написването на книгата е следното:
доц. д-р Стефан Вачков - предговор, глави първа, трета, четвърта, пета, шеста, седма, десета, единадесета, тринадесета и осемнадесета;
доц. д-р Емилия Спасова - глава осма;
доц. д-р Йордан Йорданов - глави четиринадесета, петнадесета и шестнадесета;
доц. д-р Любомир Георгиев - въведението и глава седемнадесета;
гл. ас. д-р Данчо Петров - глави девета и дванадесета;
ст. ас. Атанас Камеларов - глава втора.
Терминологичният справочник е изготвен съвместно. Научната редакция е осъществена от доц. д-р Стефан Вачков.
Авторите изказват благодарност на рецензентите проф. д-р Милети Младенов и доц. д-р Желю Вътев за направените бележки и препоръки при подготовката на книгата, както и на Обединена българска банка АД (член на NBG Group) и на Пощенска банка АД (член на Eurobank EFG Group), които подпомагат нейното издаване.