Тамплиерите

ISBN-10: 954-449-283-6

ISBN-13: 978-954-449-283-0

Обем: 344 стр.
Цена: 14,80 лв.

Мека корица

34 цветни и черно-бели изображения.

Кои са били тамплиерите? Един възможен поглед върху този военизиран орден можем да открием в романите на сър Уолтър Скот. Рицарят – тамплиер в “Айвънхоу” Брайън де Боа Гилбер представлява демонизиран антигерой, който, “макар и сърцат като най-храбрите от своя орден, носи клеймото на обичайните им пороци – гордост, арогантност, жестокост и похотливост; един коравосърдечен мъж, който не познава нито страх от земното, нито страхопочитание пред божественото”. А и двамата Велики майстори на тамплиерите не го превъзхождат с нищо. Жил Амори от “Талисманът” е коварен и злонравен, а Лукас Боманоар от “Айвънхоу” е сляп фанатик.
Във Вагнеровата опера “Парсифал” нещата стоят другояче – там рицарите, подобни на тамплиерите, са представени като непорочни пазители на Светия Граал. Писаното през деветнадесети век либрето се основава на епическата поема на Волфрам от Ешенбах от тринадесети век, в която “темплайзите” (нем. - Templeisen) имат само повърхностно сходство с рицарите на Храма, но дори тази бегла връзка с фактите е успяла да убеди потомството, че в художествената измислица има някаква истина. По този начин в съзнанието на хората от деветнадесети век съжителстват покварените бандити от “Айвънхоу” и “Талисманът”, от една страна, и доблестното братство от “Парсифал” - от друга.
В двадесети век се появява по-зловещият образ на тамплиерите като първообрази на Тевтонските рицари, които в края на тридесетте се превръщат в исторически модел за Химлеровата организация СС. Общоприетата представа за кръстоносните походи като ранен образец на западноевропейската агресивност и империализъм помага за възприемането на тамплиерите като брутални фанатици, налагащи своята идеология с огън и меч. Също така, в пълна противоположност на това, някои казват, че те са били прелъстени да изоставят предаността си към християнството при своя контакт с юдаизма и исляма на изток, създавайки тайно общество от посветени, чрез което е могло скритите тайни на древен Египет, получени от строителите на Соломоновия храм, да бъдат предадени на Ложите на свободните зидари от новото време. Твърди се също, че сред тамплиерите са проникнали катари-еретици след кръстоносния поход срещу албигойците; че в течение на векове те са пазили под своя закрила царските потомци на брачен съюз между Исус и Мария Магдалена; че тяхното поразително съкровище е било открито от един свещеник в югозападна Франция през деветнадесети век; че те са съхранявали чудни реликви, сред които балсамираната глава на Христос и Торинския покров.
Целта ми в тази книга беше да разкрия истината за Ордена, като избягвам произволни разсъждения и записвам само установеното в изследванията на уважавани историци. Моят поглед към събитията е широк: много често историите на тамплиерите, започващи с основаването на Ордена от Юг дьо Пайен през 1119 година или още с обявяването на Първия кръстоносен поход на Събора в Клермон през 1095 година, предполагат едно предварително познание, с което обикновеният читател не винаги разполага. Според мене е трудно да разберем манталитета на тамплиерите, без да се запознаем със значението, което трите големи монотеистични религии – юдаизмът, християнството и ислямът – придават на Храма в Йерусалим, и без да си припомним защо той предизвиква конфликти от началото на писаната история до ден-днешен.
Има и други съществени въпроси, на които можем да отговорим само ако се вгледаме назад във времето – от ранното Средновековие към бушуващия хаос на Тъмните векове. В настоящето, когато някои искат от днешния папа да се извини за кръстоносните походи, ще бъде уместно да разгледаме мотивите на неговите предшественици за започването на тези свещени войни. За читателите, които вече познават историята на кръстоносните походи, част от написаното в книгата ще изглежда като досадно повторение, но докато пренаписвах тази част от историята, аз се възползвах от изследванията на ново поколение историци, работещи по темата. На всеки, който чете настоящата книга, ще стане ясно колко съм задължен на тези и на други изследователи.
Аз също чувствах, че си струва да преразкажа “божите дела, извършени от франките”, наречени така от един тогавашен хроникьор, не само защото те са интересни сами по себе си, но също и заради тяхната съотносимост към много от въпросите, с които се сблъскваме днес. Тамплиерите представляват многонационална сила, натоварена със задачата да защити християнската представа за световен ред: и тяхната гибел отбелязва границата, отвъд която стремежът към общо благо вътре в християнския свят започва да се подчинява на интересите на държавата-нация – един процес, който сега световната общност се опитва да насочи в обратна посока.
В историята на тамплиерите съществуват забележителни паралели между минало и настояще. Например императорът Фредерик II от Хохенщауфен е бил владетел, следите на чиято вътрешно присъща безнравственост водят или назад, към Нерон, или напред – към Хитлер. Средновековният модел на Свещената римска империя носи забележителна прилика с въжделенията на основателите на Европейския съюз. Асасините в Сирия са едновременно потомци на еврейските сикарии и предци на атентаторите-самоубийци от Хизбула. Отношението на много мюсюлмани в Средния изток към съвременната държава Израел много напомня отношението на техните предшественици към кръстоносното Кралство Йерусалим. Често си мисля колко арабски водачи - от Абдел Насър до Саддам Хюсейн – са мечтаели да приличат на съвременен Саладин и да разбият нашествениците-неверници при един нов Хатин, или пък, като султана-мамелюк ал-Ашраф, да ги изтикат навътре в морето?