Марияна Мирчева

Онлайн самота

Мека корица
Обем: 104 стр
Цена: 10 лв

ISBN: 954-449-344-8

Спомените за миналото са единствената гаранция, че сме го преживели. Но писането на дневници за случилото се отдавна не е на мода сред поколенията от новото хилядолетие, така както не са актуални и дискусиите за стойността на човешките добродетели. Затова всеки художествен опит за житейска равносметка и преодоляване на мимолетната трайност на преживяното  веднага прави впечатление.
Влюбеният човек винаги е един и същ, независимо от времето и обстоятелствата. Такава е и всеотдайната героиня от романа, независимо от факта, че само пет пъти е виждала „на живо” своя Стив. User/ът/ - Стив, при всеки отделен случай е с различни „виртуални” лица,  но лъжите му са без образ,  анонимни и трудно различими.  Затова и „онлайн” разочарованието от егоизма и измамата на любимия човек  е толкова силно.
В  нашето задъхано настояще всеки бърза да консумира, да бъде потребител на всичко достъпно, дори и с риск да „изяде чувствата си”. Но романът ни дава надежда, че всичко зависи все още от Човека и необяснимата, ирационална способност на душата му безпогрешно да разпознава  истинските ценности на битието. Някой от древните мъдреци беше казал, че единственият смисъл в живота на хората е всеки да се научи да обича. Затова съхраняването на спомена за една безхитростна и всеотдайна любов, случила се предимно в обичайната за 21. век виртуална реалност на интернет, придава  особена ценност на преживяното. Дори и в Нета думи като „обичам те” и  „не мога без теб” винаги ще имат стойност. Ако съдържанието им се деформира или изчезне напълно в ерата на киберпространството ни, остава вярата, родена след прочитането на „Онлайн самота”, че все някой ще се досети да изпише на екрана на нашите компютри  зова за спасение:  Save Our Souls, вместо марката на програмираната рационалност - „Windows”.

Проф. дпн Галя Герчева

Това е произведение, което изненадва и покорява с откритост и искреност - до степен на поемане на риск от нараняване - така както много от нас са поемали този риск “on line” в интимната приглушена анонимност на Интернет-пространството - винаги с очакване за взаимност и надежда за справяне със самотата, но понякога безпомощно голи и уязвими. Авторката съблича анонимността на “user-a” и застава в светлината на прожектора.
Докато четем, понякога се питаме дали долавяната на места несръчност на перото не е търсен похват в изграждането на собствения авторски образ - на житейски несръчна и тъжна, но фина, щедра, достойна, силна и великодушна жена. А “при необходимост” - и санкционираща!
Развитието и разкриването на двата основни образа - на авторката и антипода u патологичен лъжец - е толкова увлекателно, че книгата наистина се чете на един дъх.